Сънищата за мен са като пътеводител в живота. Както много хора и аз често търся скрити послания в тях. Разликата в случая е, че аз доста често го откривам като предизвестие. Сякаш някой се опитва да ми подскаже какво ще се случи. И макар многото скептични мнения обявили ме за поредния измамник, който си приписва нещо свръхестествено, аз продължавам да търся смисъл в своите сънища и да го намирам. Често това ми е носело отрицателни емоции, но и положителните не са за пренебрегване. 
Сънища изпълнени с образи, цветни, чернобели, смразяващи ума, стоплящи душата, носещи ухания и аромати,  завладяващи всички сетива. И може би като всеки човек на изкуството съм преувеличил на моменти. Но това, което вижда окото на художника, трудно би било забелязано от обикновените хора. Или греша? Не напразно в една добре позната ни реклама  беше казано че само истинският художник знае добре какъв е цветът на узрелите портокали.  
А дали тези пъстри сънища са плот на огромното ми въображение, което за да задоволи копнежа си ме вкарва в живи картини, завладяващи ума и съзнанието?Избягвайки приумиците на поглъщащото ежедневие, опитвайки се да игнорирам негативизма бликащ от хората около мен, търсенето на  красотата в околния свят се оказва мисията невъзможна. Ето къде моите любими сънища влизат в главната роля. Какво бих правил без нощите, в които кръстосвам безмерни поля или летя над изумрудени хълмове, където като чи ли , за да наруши еднообразието се прокрадва и някое друго червено лале? Къде без планините с вековни гори и уханието на сутрешна роса?
А да живееш  между четири стени не е никак красиво, повярвайте ми! Дори и най-гениалният художник или писател не би описал един сив, шумен град по-добре от красивата борова гора. Но за да оцени такава красота човек трябва да я види с очите си. След това някое горско духче може би ще се докосне и до сърцето му (ама че фантазия а?). 
И все пак бях тръгнал да пиша за онази част от сънищата ми, които някои биха нарекли пророчески. Тази дума обаче е твърде силна според мен. Събитията, които аз сънувам за твърде умешени с нереални образи и усещания и често да ги разгадая ми отнема твърде много време. И не, не използвам съновници. Всеки човек има собствено подсъзнание, което не се влияе от външни фактори и само решава как да ни подскаже някои неща. Ние сами трябва да достигнем до отговора, който се крие дълбоко в нас и нашите разбирания.Така например предрекох някои събития, които всеки път щом се сбъдваха ме изкарваха от спокойствието ми. Мисълта, че отново се е случило нещо, което съм сънувал често ме е карала да съжалявам, че имам тази дарба, ако мога да  нарека така.
Един от тези сънища сънувах този петък. Сънят бе мрачен, сив, изгубил някак си усещането за живот, за красиво. В него видях баща си, който бе болен и умираше. И странното бе, че в съня си го приех твърде спокойно. Което може би бе причината да не обърна внимание на сънуваното през деня. По обед ми съобщиха, че друг мой близък е починал. Човек, който беше болен от същото както баща ми и беше пряко свързан с него. Тогава като че ли осъзнах каква беше връзката. Спокойното приемане на смъртта бе заради изминала година в очакване на този ден. Болестта сломи Баба ми Маргарита, вуйната на баща ми, която той много обичаше. Почивай в мир където и да си.